Мирчев Кирил

Ми́рчев Ки́рил, Кирил Спиридонов Мирчев (болг. Кирил Спиридонов Мирчев) (3.11.1902, Битола, Македония – 21.12.1975, София), болгарский языковед, член-корреспондент Болгарской АН (1945).

Родился в семье учителя, переехавшей из Македонии в Болгарию в 1913 г. Окончил историко-филологический факультет Софийского университета (1927). В 1925–1926 гг. специализировался в Ягеллонском университете (Краков). Работал в Софийском университете (с 1929; в 1940–1949 директор Института славянской филологии при историко-филологическом факультете, с 1946 профессор, с 1950 заведующий кафедрой болгарского языка), в Институте болгарского языка Болгарской АН [заведующий отделом истории болгарского языка (с 1951), также (с 1970) – отделом болгарской диалектологии].

К. Мирчев – автор трудов по истории болгарского языка (фонетика, морфология, синтаксис, лексика, история диалектов, периодизация развития). Его главный труд в этой области – «Историческая грамматика болгарского языка» («Историческа граматика на българския език», 1958; 2-е изд. 1963). Также опубликовал работы о балканском характере ряда явлений в болгарском языке. Исследовал и издавал болгарские исторические памятники.

Автор ряда учебников по болгарскому языку, его истории, древнеболгарскому (старославянскому) языку для вузов и педагогических училищ.

Председатель Кирилло-Мефодиевской комиссии при Болгарской АН.

Премия имени Г. Димитрова (1959).

Литература

Сочинения

  • Мирчев К. С. Сръбската наука за езика на македонските българи. – София : Наука и изкуство, 1943.
  • Мирчев К. С. Историческа граматика на българския език : учебник за учителски институти / К. Мирчев. – 2-о изд. – София : Наука и изкуство, 1955.
  • Мирчев К. С. Старобългарски език : за учителски институти. – 2-о изд. – София : Наука и изкуство, 1956.
  • Мирчев К. С. Българският език през вековете. – София : Наука и изкуство, 1964.
  • Мирчев К. С. Енински апостол : Старобългарски паметник от XI в. / К. Мирчев, Х. Кодов. – София : Издателство на Българската академия на науките, 1965.
  • Мирчев К. С. Историческа граматика на българския език. – 2-о изд. – София : Наука и изкуство, 1963.
  • Мирчев К. С. Старобългарски език. – София : Наука и изкуство, 1968.
  • Мирчев К. С. Историческа граматика на българския език. – 3-о изд. – София : Наука и изкуство, 1978.
  • Мирчев К. С. Старобългарски език : кратък граматически очерк : учебник за студентите от висшите и полувисшите учебни заведения. – 2-о изд. – София : Наука и изкуство, 1985.

Дополнительная литература

  • Стойков С. Кирил Мирчев // Известия на Института за български език. – 1962. – № 8.
  • Младенов М. С. Научни трудове на Кирил Мирчев (1929–1961) // Известия на Института за български език. – 1962. – № 8.
  • Младенов М. С. Научни трудове на член-кореспондент професор Кирил Мирчев (1962–1972) // Български език. – 1972. – № 22.
  • Изследвания върху историята и диалектите на българския език : сборник в памет на член-кореспондент професор Кирил Мирчев / ред.: В. I. Георгиев. – София : Издателство на Българската Академия на Науките, 1979.
  • Изследвания върху историята и диалектите на българския език : сборник в памет на член-кореспондент професор Кирил Мирчев / ред.: В. I. Георгиев. – София : Издателство на Българската Академия на Науките, 1979.
  • Дограмаджиева E. Член-кореспондент Кирил Спиридонов Мирчев (3.XII.1902–21.XII.1975) // Български език. – 1976. – № 16.
  • Динеков П. Н. По следите на българската литература и наука. – София : Наука и изкуство, 1988.
Материалы портала bigenc.ru переданы в ведение АНО «Интернет-энциклопедия «РУВИКИ» на основе лицензионного соглашения. Возможны неточности в отображении материалов. Если у вас возникли вопросы или вы увидели ошибку, пожалуйста, сообщите нам на info@ruwiki.ru