Моето време

Прозорец

2000

663 с.

Хроника

Istorii︠a︡ -- Bŭlgarii︠a︡ -- memoari.

Видния български държавник Александър Цанков е роден на 24 юни 1879 г. в дунавския град Оряхово като втори син в семейство с 9 деца. След университетско образование в София и Германия на 31 години той става редовен професор по политическа икономия в Софийския университет. Избран е за член на БАН. Първоначално е убеден социалдемократ, той еволюира в разбиранията си до антимарксист и след идването на власт на Александър Стамболийски през 1922 г. създава Народния сговор, който обединява почти всички опозиционни политически сили с изключение на комунистите. На 9 юни 1923 г. т.нар.. Военна лига от действащи и запасни офицери прави преврат срещу Стамболийски и предлага на проф. Александър Цанков поста министър-председател. Цанков управлява България от 1923 до 1926 г. през един от най-бурните периоди на новата ни история, през който комунистите се опитват чрез гражданска война да вземат властта След като изпълнява тази неблагодарна, но нужна задача, той подава оставка на 2 януари 1926 г.- съгласно Търновската конституция - и става председател на Народното събрание, а по-късно министър на просветата. През 1934 г. проф. Александър Цанков създава Народното социално движение, чието предстоящо вземане на властта чрез редовни избори е предотвратено от военната лига с преврат на 19 май 1934 г. по-късно Александър Цанков става водач на опозицията. Малко преди 9 септември 1944 г. Александър Цанков напуска България и създава във Виена задгранично антикомунистическо национално правителство. След войната се предава на американската армия, която го интернира, но не го предава на Съветския съюз. Професор Александър Цанков, най-ранният борец срещу българския комунизъм, емигрира в Аржентина, където живее скромно, поддържан от децата си, до своята смърт на 17 юни 1959 г.

Болгарский